Александрия

Poll without page-refresh

Create your own web poll

Article on other languages:

Вижте пояснителната страница за други значения на Александрия.

Нощна Александрия

Тази статия е част от
География на Древен Египет

Вижте също

Номи

Градове в Древен Египет

Паметници в Древен Египет

Храмове в Древен Египет

Области

Александрия (на арабски, الإسكندرية, ал-искандария, на гръцки: Αλεξάνδρεια) е най-голямото морско пристанище и втори по големина град в Египет, административен център на мухафаза Александрия. Разположен е на Средиземно море между езерото Мареотис и остров Фарос, свързан с него посредством широка дига, наречена Хептастадион. Има население около 4,1 млн. души.

Александрия

Забележителности

Прочутият Александрийски фар на остров Фарос се смята за едно от Седемте чудеса на света.
Александрийската библиотека, която е била построена през Птолемейската епоха е била известна с богатството си и големия брой книги, които е съхранявала (предполага се, че броят им е бил около 700 000 тома). Причините за нейното разрушение все още не са напълно изяснени и са причина за ожесточени спорове. Чрез съвместен проект между ЮНЕСКО и Египет, днес върху мястото, където се е намирала старата библиотека, е построена нова, която може да съхранява около 5 милиона тома.

Личности

Родени в Александрия
- Васил Гривчев (1922 - ), юрист от Република Македония, професор в Скопския университет
- Константинос Кавафис (1863-1933), поет
- Клеопатра VII (69 пр.н.е.-30 пр.н.е.), владетелка
- Ориген (182-253), теолог
- Омар Шариф (р. 1932), актьор
Починали в Александрия
- Константинос Кавафис (1863-1933), поет
- Клеопатра VII (69 пр.н.е.-30 пр.н.е.), владетелка
- Лукиан от Самосата (120-192), писател
- Марк Антоний (83 пр.н.е.-30 пр.н.е.), римски политик

История

Текстът в тази статия или раздел вероятно нарушава нечии авторски права. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти, моля пишете на беседата.

Тази статия се нуждае от подобрение.
Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Когато на 26 септември 642 г. арабите превземат Александрия, Амр ибн ал-Ас - пълководецът на победоносната войска, докладвал на своя господар халифа Омар, че в града има 4 000 двореца, 4 000 обществени бани, 400 театъра и игрища и 1 200 градини. Може да е преувеличил, но величието на Александрия било безспорно.

В онези времена Александрия била преживяла вече едно опустошение от персите (през 619 г.), унищожаването на Еврейския квартал по заповед на патриарх Кирил (през 415 г.) и разрушаването на редица храмове и паметници, в резултат на противоезическите декрети на император Теодосий I (през 383 г.).

След като арабите превзели Египет и той престанал да бъде съставна част от Византийската империя, значението на Александрия, като пристанище, намаляло. През 1517 г. турците завладели Египет. По това време областта около Нил, също като Месопотамия и Гърция, била управлявана от най-некадърните управници, които историята познава. Египет обеднявал - обеднявала и Александрия. Тя западнала още повече, когато бил открит морският път на Изток около нос Добра надежда. Накрая пясъците затрупали запустелите пристанища и останките от древните сгради рухнали.

Александрия е проектирана от Дейнократ, който придружавал Александър Велики още от Тракия. След като Александър станал господар на Египет, "там, близо до остров Фарос, при старото египетско селище Ракотис, между морето и езерото Мариут... царят забелязал едно естествено защитено пристанище - отлично място за пристанищен пазар, плодородна земя наоколо и ползата от река Нил" и заповядал на Дейнократ да построи град. Дейнократ постлал на земята своята военна наметка, чиято яка по форма съвпадала с двете издатини на сушата към морето и внимателно я посипал с пясък. С показалеца си начертал успоредни и пресичащи се линии и ги посипал с брашно, това били улиците. Когато повикал Александър, за да одобри плана, долетяло ято гълъби и започнало да кълве брашното. Според тогавашните поверия това било щастлива поличба. Царят не чакал да му се представи по-подробна документация за капиталните вложения и разпоредил построяването на града.

Страбон пише за Александрия: "Изгодно местоположение има този град и то по много причини. От две страни граничи с водата: на север с Египетското море, а на юг с Матюрското езеро. В езерото се влива река Нил по много канали, по които се превозва повече стока, отколкото по море. Износът от морските пристанища е много по-голям, отколкото вносът. Градът се е разположил върху площ, която прилича на наметка. Дълга е тридесетина стадия и е широка седем или осем. Надлъж и нашир е кръстосан от улици, по които може да минат коне и коли, а две от тях са особено широки. Отдалечени са една от друга на стотина крачки. Улиците се пресичат под прав ъгъл. В града има много обществени сгради и царски дворци, които заемат една четвърт, а може би и една трета част от неговата площ... Всички сгради са взаимно свързани, свързани са и с пристанището, което се намира от външната страна на града. В едната част на царският дворец е музеят, там има и една голяма зала с колонада, където човек може да се поразходи и помещения за заседания. До музея е и голямата сграда, където е трапезарията за учените, работещи в музея. На тяхната група плаща държавата. Начело стои един жрец, настоятел на музея, назначаван по-рано от царя, а сега от императора. В другата част на двореца е, така наречената, Сема, където са поставени саркофазите на царете, а също и на Александър...

Птоломей заповядал тялото на Александър да се погребе в Александрия. И днес то се намира тук, но не е в първоначалния си ковчек. Сегашният е стъклен, а предишният бил... златен. Плячкосал го е Птоломей Кок, наричан също Парейсакт, който дошъл от Сирия, но след кражбата го изгонили.

Близо до голямото пристанище, от дясната страна на входа, се намират островът и фарът (обърнете внимание, че Страбон говори в сегашно време б.а.). Отляво са подводните скали и полуостровът Лохий с крепостта. Като се влезе в пристанището с кораб, отляво се виждат други царски дворци, свързани с крепостта на същия полуостров, а наоколо много и различни сгради и градини. Зад тях е пристанището, което използвали само царете, но сега е затлачено и затворено. По-нататък е малкият остров Антиродос, където се намира още един царски дворец и пристанище. Нарича се така, защото прилича на умален остров Родос. Зад него е театърът и храмът на Посейдон, който се издига на ъгъла на така нареченото тържище. Тук Антоний заповядал да се издигне насип и постройка за царя, която нарекъл Тимонион... По-нататък е храмът на Цезар, после пазарът и пристанищните складове, които стигат чак до кея, наречен Седемстадиен. Такива са околностите на Голямото пристанище...

От другата страна на канала се виждат Серапейонът и други свещени сгради... Там също се намират театърът и стадионът, където веднъж на пет години се провеждат спортни игри. Най-представителната постройка е гимназионът с гимнастическите салони, който е по-дълъг от един стадий. Наблизо са съдебната палата и паркът. Зад тях се издига Панионът - изкуствен конусообразен хълм, приличен на скалист връх, на който можем да се изкачим по спираловидно стълбище. От него се открива възхитителна гледка по целия град, пълен с дворци, обществени сгради и храмове."

Побратимени градове

Галерия

Хоризонта от крайбрежния панорамен път	Планетариум в Александрийската библиотека	Библиотека Александрия	Александрийският плаж
Кайтабей Цитадела	улица "Саад Загху" в центъра ма Александрия	Кръстовище на улиците "Саад Загху" и "Сафея Загху" по време на залез слънце	Тавана на Кайтабей Цитадела