Алфа Ромео

Article on other languages:

Алфа Ромео е италиански автомобилен производител част от групата Фиат от 1986 г. Първоначално компанията е основана през 1907 г. от аристократ от Милано в партньорство с френска автомобилна компания. Алфа Ромео е със седалище в Торино. Компанията е известна като A.L.F.A., което е съкращение от Anonima Lombarda Fabbrica Automobili и означава Ломбардска автомобилна фабрика.

История

Алфа Ромео стартира през 1910 г. като Anonima Lombarda Fabbrica Automobili, произхождаща от компанията Societa Italiana Automobili Daracq, филиал на френска автомобилна компания. Първите коли са били най-вероятно базирани върху основата на френските, но скоро A.L.F.A. прави свои собствени, конструирани от Джузепе Мероси. Производството продължава с три основни модела използващи двигатели с обем 2 413 куб.см (15 конски сили, 20 км/час), 4 084 куб.см (20 к.с., 30 км/час) и 6 082 куб.см (40 к.с., 60 км/час), но тъй като финансовата ситуация не е била много добра, през 1915 г. концернът се откупува от Никола Ромео. Производството на колите спира по време на Първата световна война, заместено от по-необходими продукти, но през 1918 г. започва отново с вече подобрените модели от преди войната, под името ALFA ROMEO.

Първата кола създадена от новата фирма е G1 през 1920 година. С някои промени в двигателя през 1921 г. излиза и G2. През 1922 се представя RL серията, с 3000-кубиков, 6-цилиндров OHV двигател (двигателят е с повдигателен прът и клапани разположени вертикално над буталата), включваща версиите RLN "Normale" (21 к.с.; 70 км/час), RLT "Turismo" (22 к.с.; 70 км/час), RLS и RLSS (22 к.с.; 90 км/час). Следвани една година по-късно от моделите от RM серията, 2000 куб.см, 4 цилиндъра, RMS "Sport", и RMU "Unificato" (15 к.с.; 50 км/час и 15 к.с.; 55 км/час). Тези коли са последните конструирани от Merosi.

През 1923 г. Jano започва да работи за Alfa и първата му кола е успешният модел от Формула 1, наречена P2. Скоро следват и серийните модели, през 1927 г. започва производството на 6С 1500, 6 цилиндъра, 1500 куб.см. В началото се използват SOHC двигатели (единично горно разположен разпределителен вал) - 44 к.с., но скоро след това излиза и DOHC версията (двойно горно разположени разпределителни валове). И двата се приемат добре и се подсилват, развиващи мощност от съответно 54 и 76 к.с. През 1929 г. се представят по-мощните версии - 1750 куб.см, всяка в SOHC (45 к.с.) и DOHC вариант (55 к.с.). Тук също се прави подсилена версия - 85 к.с.

През 1931 г. Alfa Romeo пуска и новата 2,3 литрова 8C с форсиран редови двигател. Произвеждат се три серии от 1931 г. до 1934 г. Състезателните коли от този тип са известни под името Monza, след техният първи успех на едноименната писта. През 1934 г. се представя новата 6С, 2300 куб.см, с изцяло подновен дизайн, противоположно на моделите на Jano, които се придържат към формите на Р2. Също в края на 1930-те години се произвеждат 2900-кубиковите 8С, използващи подсилени 2900 Monoposto двигатели, които са едни от най-бързите серийни коли по това време.

Jano e заместен в Alfa Romeo от Trevisiian, който от 6С 2300 разработва 6С 2500, която продължава да бъде произвеждана и през войната (дори и в по-малко бройки), до представянето през 1950 г. на новата 1900 Saloon. Направена от Satta, тя е първата от "поточната линия", съответно с 4 цилиндров DOHC 1900 куб.см двигател, 80 к.с. и 93 к.с. с двукамерен карбуратор. Произвеждат се различни версии на Алфа 1900 като 1900С Sprint, Berlina и 1900С Super Sprint, също и джип с името 1900М, но главно за армията.

През 1954 се появява Giulietta, отново направена от Satta. Първо се представя Giulietta Sprint с 1290 куб.см, DOHC двигател, Berlina (4 врати) и Spider (кабриолет) през следващата година. Alfa 1900 продължава да се произвежда и след някои промени и с още 10кс става Alfa 2000, представена също като Berlina и Spider. Alfa 2600 се представя през 1962 г. в Berlina, Spider и Sprint варианти, и е първата, която използва дискови спирачки.

1963 г. вижда смяната на Giulietta c Giulia, която използва 1570 куб.см двигател (по-мощната версия на 1290-кубиковия на Giulietta). Направени са много варианти, от които по-известните са Spider Duetto, Giulia GTV, GTA (състезателна версия), GT Junior и Giulia Super. 1750 Saloon, GTV и Spider в производство от 1967 г. използват по-голям двигател, подобрено шаси и заместват 2600 модела. На световното изложение в Монреал през 1967 г. е представена новата Alfa Romeo Montreal, 4-местна, с 2600 куб.см V-образен 8-цилиндров двигател.

През 1969 се представят Giulia 1600 S Saloon и GT 1300 Junior Zagato и през следващата година повечето от редиците на Alfa Romeo се подобряват. Алфа 1750 се замества през 1971 г. от Алфа 2000 (все още с 1290-кубиков двигател от Giulietta), представена в три варианта - Saloon, GTV и Spider Veloce.

1972 г. е годината на революционните промени за Алфа Ромео с представянето на Alfasud, първата Алфа с предно предаване, конструирана от Rodolfo Hruska, използваща 4-цилиндров хоризонтално разположен 1200-кубиков двигател. През същата година се представя и Alfetta, в която най-важната техническа промяна е преминаването към de Dion задно окачване и високо разположени отзад съединител, скоростна кутия и диференциал. Към този тип се присъединява през 1974 г. и Alfetta GT, купе разработено от Giugiaro.

През 1976 г. е представена първата дизелова Alfa - Giulia diesel. Giulietta e съживена през 1977 г., базирана върху Alfetta и с двигатели 1300 и 1600 куб.см, а Alfetta продължава с 2000 кубиков двигател. Нова Alfa на високо ниво е представена през 1979 г. под формата на Alfa 6, с чисто нов 2492 куб.см, V6 двигател - 160 к.с. и с подобно разположение на окачването като на Alfetta. Въвежда се също и версията GTV 6 купе.

Модели

  • Алфа 6
  • Алфа 33
  • Алфа 75
  • Алфа 90
  • Алфа 145
  • Алфа 146
  • Алфа 147
  • Алфа 155
  • Алфа 156
  • Алфа 159
  • Алфа 164
  • Алфа 166
  • Алфа GT
  • Алфа GTV
  • Алфа Spider
  • Алфа Brera
  • Алфа Sportwagon Q4
  • Алфа 8c Competizione
  • Алфа Ромео Жулиета
  • Алфа Ромео Sprint
  • Алфа Ромео Alfasud
  • Алфа Ромео Arna

Външни препратки

This article is from Wikipedia. All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License.