Article on other languages:
- حرب_الاستقلال_الأمريكية
- Вайна_за_незалежнасць_Злучаных_Штатаў_Амерыкі
- আমেরিকান_বিপ্লব
- Brezel_dieubidigezh_ar_Stadoù_Unanet
- Americká_válka_za_nezávislost
- Rhyfel_Annibyniaeth_America
- Den_amerikanske_uafhængighedskrig
- Amerikanischer_Unabhängigkeitskrieg
- American_Revolutionary_War
- Usona_Revolucio
- Guerra_de_Independencia_de_los_Estados_Unidos
- انقلاب_آمریکا
- Yhdysvaltain_vapaussota
- Guerre_d'indépendance_des_États-Unis_d'Amérique
- Cogadh_Réabhlóideach_Mheiriceá
- מלחמת_העצמאות_של_ארצות_הברית
- Američki_rat_za_neovisnost
- Amerikai_függetlenségi_háború
- Guerra_de_Independentia_del_Statos_Unite
- Perang_Revolusi_Amerika
- Bandaríska_frelsisstríðið
- Guerra_di_indipendenza_americana
- アメリカ独立戦争
- ಅಮೇರಿಕದ_ಕ್ರಾಂತಿಕಾರಿ_ಯುದ್ಧ
- 미국_독립_전쟁
- Amerikaneschen_Onofhängegkeetskrich
- Amerikaanse_Onafhankelijkheidsoorlog
- Den_amerikanske_uavhengighetskrigen
- Wojna_o_niepodległość_Stanów_Zjednoczonych
- Guerra_da_Independência_dos_Estados_Unidos_da_América
- Războiul_de_independenţă_al_Statelor_Unite_ale_Americii
- Война_за_независимость_США
- American_Revolutionary_War
- Americká_vojna_za_nezávislosť
- Ameriška_vojna_za_neodvisnost
- Амерички_рат_за_независност
- Amerikanska_revolutionskriget
- Amerikan_Bağımsızlık_Savaşı
- 美國獨立戰爭
 |
del.icio.us |
 |
Digg |
 |
Furl |
 |
|
 |
Rojo |
| Add to OnlyWire |
Американската война за независимост (на английски: American Revolutionary War или American War of Independence) e колониална съпротива срещу политиката на Британската империя в периода 1775–1783 г.
Негодуванието на американците започва още от началото на колонизацията. Налагат им се данъци, които не са били обсъдени с тях. Англия не може да разбере мисълта на колониална Америка „Няма правителство – няма данъци.” Така се изразява недоволството, че в парламента на Великобритания няма представители на 13-те щата. Сериозните конфликти започват през 1765 г., когато е приложен т.н. Гербов данък, който облага всичко, което излиза от печатниците, включително и картите за игра. Преди него има множество насилствено приложени договорености, осигуряващи монопола на Англия. Стоките от Новия свят се изкупуват на безценица, а се продават с пъти по-скъпо.
През 1773 г. се случва един малък обрат – в Бостънския залив „армия” от търговци, предвождани от Самюел Адамс изхвърлят товара на корабите на Източно-индийската търговска компания във водата, и така показват желанието си за независимост. През 1774 г. е свикан Първия континентален конгрес във Филаделфия,където за пръв път се спонева за скъсване с метрополията.
На Войната за американската независимост е дадено начало на 19 април 1775 г. в Масачузетс. На 4 юли 1776 г. е одобрена Декларацията за независимост, изготвена от Томас Джеферсън и гласувана от Континенталния конгрес в Залата на независимостта, Филаделфия. Същата година начело на войската застава Джордж Вашингтон, който повежда поверените му войски към непрекъснати успехи и през 1781 г. Англия се оттегля от полето на битките, загубила най-голямата и доходоносна колония, която някога е имала. В Париж през 1783 г. е подписан договор, с който Съединените Американски щати са признати за пълноправна страна.
Първия президент е Джордж Вашингтон, от 1782 до 1789 г. Формата на управление, останала и до днес, е демократична федеративна република. Т.е. има централизирано управление, но всеки от щатите има право на собствена система от закони, която не трябва да е в разрез с решенията, взети от по-горни инстанции. Централната власт е изградена на принципи, заложени още в „Духа на законите” и по-късно използвани за Великата Френска революция. Има законодателна власт, представена от двукамарен сенат, изпълнителна власт – президент, избиран първоначално за 7, а по-късно за 5 и в съвремието 4 г., съдебната власт е независима от другите две и следи за изпълнението на законите по всяко време.
Около 40-45% от населението на колониите по това време подкрепя войната, а 15-20% са на страната на Британската корона. Верните на короната участвали вероятно с около 50 000 души по време на войната в сравнение с 250 000 на страната на подкрепящите независимост. [1] 30 000 германски наемни войници от Хесен участвали на страната на британците, като общият брой на германските и британски войници в Северна Америка бил 60 000 разположени на голяма площ от Канада до Флорида и повечето били назначени на служби в гарнизони, като 16 000 от тях били в Ню Йорк. [2]
Един от основните мотиви за войната е икономически. Колонистите били принудени да плащат допълнителни данъци без да се е съгласувало с тях, приходите от които били използвани за подпомагане на военните операции на Британската империя предимно в Европа. До налагането на допълнително парично облагане колонистите не били обединени, но наложените несправедливи мерки според тях ги обединило както никога преди това срещу Британската корона. Първоначално в знак на несъгласие с политиката на империята започва бойкот на британски стоки, впоследствие се стига до активни действия като известното изхвърляне на британски чай в Бостънското пристанище.
По-голямата част от верните на короната колонисти останали в Съединените щати преди и след войната (около 350 000 - 400 000 души), около 70 000 (62 000 бели и 8 000 негри) или около 3% от американското населението напуснали тринайсетте колонии: 46 000 отишли в Канада, 7 000 във Великобритания, а 17 000 на Карибите. В средата на 80-те години на 18-ти век до края на века малък процент се завърнали от Нова Скотия и Карибите.
Външни връзки
- Американската революция: Пътят към свободата
Исторически ресурси за Американска война за независимост
Бележки
 |
ВНИМАНИЕ: Тази статия се нуждае от частичен или цялостен превод. Ако имате познания по използвания език, не се колебайте! Благодарим Ви, че помагате на Уикипедия! |
- ↑ Percentage of Loyalists and Patriots: Robert M. Calhoon, "Loyalism and Neutrality" in The Blackwell Encyclopedia of the American Revolution, p. 247; number of troops: Mark M. Boatner, Encyclopedia of the American Revolution, p. 264, 663.
- ↑ British troop strength: Black, pp. 27-29. Number of Germans hired: Boatner, pp. 424-26.