|
Article on other languages:
|
Американският морски пехотен корпус (на английски: United States Marine Corps, произнася се Юнайтид Стейтс Марийн Кор; съкратено USMC - Ю Ес Ем Си) е клон на американските въоръжени сили, чиято функция е прилагане на военна сила чрез базирани в морето военни части. Морската пехота действа съвместно с Военноморския флот на САЩ. Още от създаването на институцията морските пехотинци участват активно във всички войни, в които включващи САЩ, като тези срещу Великобритания, Испания, Мексико, окупациите на страните в Централна и Южна Америка, Боксерското въстание в Китай и други. Поради характера си на амфибийни войски, АМПК е крайъгълният камък за победата на САЩ в Тихоокеанската война срещу Япония. Поради строгият подбор на кадрите, високото ниво на обучение и възможността за изключително бързо разполагане във всяка точка на света, морските пехотинци са важен инструмент в осъществяването на американската външна политика.
ЦелАмериканският морски пехотен корпус е амфибийна военна част в постоянна бойна готовност. Основните 3 задачи са формулирани в Акта за национална сигурност от 1947 г. и все още важат:
Последната определена функция подчертава ролята на американския президент като върховен главнокомандващ, и се отнася за участието на корпуса във военни експедиции. Много от бойните действия, в които морската пехота взима участие, не са нито в подкрепа на военноморски кампании или осъществявани чрез нападения директно от морето. Такива са войната с Великобритания през 1812, кампанията за завземането на Триполи, завземането на крепостта Чапултепек в Мексико, Корейската война и множеството операции в Латинска Америка по окупирането на страни или свалянето на управляващи режими. Въпреки това общото между тях е че по същество представляват военна експедиция, организирана по нареждане на президента и в полза на американските интереси. ИсторияАмериканският морски пехотен корпус е сформиран с резолюция на 2-ия Континентален конгрес на 10 ноември 1775 в механата Тън, Филаделфия, като включва войници от т.нар. континентални морски пехотинци. Конгресът нарежда създаването на два батальона, които трябва да вземат участие в инвазията на Нова Скотия. Целта е била чрез превземането ѝ да се отреже пътя за пристигане на нови британски подкрепления. Британските войски обаче окупират Нова Скотия първи, и мисията на морските пехотинци се проваля. До края на Американската революция през 1783 Континенталният флот и Континенталните морски пехотинци са разпуснати. През 1798, малко преди началото на т.нар. Квазивойна с Франция, Конгресът нарежда възстановяването на двете институции като Военноморски флот и морска пехота на Съединените щати. Едни от най-интензивните ранни сражения на АМПК са по време на Триполитанската война (1801 - 1805), когато военна част от 300 морски пехотинци, арабски и европейски наемници, нападат пиратските владения в Северна Африка в опит да превземат Триполи. По време на войната с Великобритания морските пехотинци се представят забележително в сраженията по вода и се утвърждават като добри стрелци. Няколко години след края на войната командващият АМПК Антъни Гейл е даден под съд и заменен от Арчибалд Хендерсън през 1820. Под негово командване са организирани военни експедиции до Карибите, Мексиканския залив, Западна Африка, Фолклендските острови и Суматра. Хендерсън успява да разубеди президента Андрю Джаксън, който е планирал морските пехотинци да бъдат присъединени към Армията. До началото на Първата световна война обаче АМПК намалява като численост, а правителството започва да отделя по-малко внимание на възможностите му и намалява финансирането. Към края на 19 век морската пехота оформя съвременния си облик, включително емблемата (приета на 19 ноември 1868), химна (малко по-късно същата година) и мотото Semper Fidelis ("Винаги предани", 1883). ОрганизацияПерсоналУниформи и отличителни знациОборудванеБазиВ културатаИзвестни морски пехотинциВижте същоБележки
Външни препратки
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
This article is from Wikipedia. All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License.