Бамбук

Article on other languages:

• خيزران
• Бамбук
• বাঁশ
• Bambú
• Bambus
• Bambus
• Bambus
• Μπαμπού
• Bamboo
• Bambuo
• Bambuseae
• Bambus
• خیزران
• Bambut
• Bambou
• Bambú
• Takuapi
• חזרן
• बांस
• Bambus
• Bambus
• Banbou
• Bambusz
• Bambu
• Bambus
• Bambuseae
• 竹
• bambusa
• Pring
• ბამბუკი_(გვარი)
• ಬಿದಿರು
• 대나무
• Bambuseae
• Bambukai
• മുള
• बांबू
• Buluh
• Bamboe
• Bambus
• Bambus
• Bambus
• Bambu
• Бамбуковые
• Bambus
• Bamboo
• Bambus
• Bambus
• Bambuja
• Бамбус
• Awi
• Bambu
• மூங்கில்
• వెదురు
• ไผ่
• Kawayan
• Bambu
• بانس
• Tre
• 竹
• 竹

Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: допълване, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Бамбук
Бамбук
Класификация
царство:  Растения   Plantae подцарство:    [[]] отдел:  [[]]   Magnoliophyta клас:  [[]]   Liliopsida подклас:    Poales разред:    [[]] семейство:  Житни   Poaceae подсемейство:    Bambusoideae род:  [[]]   Bambusodae вид:  бамбук   Bambuseae
Научно наименование

Бамбукът е от групата на вечнозелените растения, Семейство Житни. Родината му е Източна и Южна Азия, като са известни повече от 1600 вида - http://www.networkearth.org/naturalbuilding/bamboo.html. То е бързо растящо растение - рекордът е 120см на денонощие , а височината му достига до 40м. Понякога образува гъсти непроходими гори. Използа се като строителен материал заради здравината си и като материал за изработка на различни съдове, сувенири и пр. В някои страни на Южна Азия от бамбук се произвежда специална хартия. Използва се и като декоративно растение в парковете.

Бамбукът постепенно набира популярност и в България при озеленяването най-вече на частни градини. Ако желаете да експериментирате с бамбук във Вашата градина, трябва да знаете, че многото видове бамбук се групират в две основни групи, според характера на кореновата си система.

Първата основна група имат прибрана (съсредоточена) коренова система - новите пролетни издънки поникват съвсем близо до снопа стебла, от чиито корени произлизат. Това е предпоставка за образуване на изключително гъсти, практически непроходими храстовидни струпвания. Не са подходящи за жив плет - всеки посаден храст е тесен долу и се разширява нагоре, оставяйки големи празнини между отделните насаждения - http://www.lewisbamboo.com/habits.html.

Вторият основен вид бамбук има т.нар. „бягаща“ коренова система. Среща се само в умерени климатични зони, в тропиците вирее само в планините. За една година един такъв подземен корен може да измине от 7 до 10 метра, като от него следващата пролет могат да покарат примерно 12-на нови издънки, които обикновено достигат почти пълния си ръст до края на топлия сезон. В Съединените щати нерядко явление е съседи по двор да се съдят затова, че посаденият в едното стопанство и занемарен инвазивен бамбук е завзел не само градината на собственика си, но и терените в съседство. Такова тъжно развитие на нещата може да се предотврати чрез ограничаване кореновата система на инвазивните видове бамбук с вкопани до около метър в земята пластмасови плоскости - http://www.bambooheadquarters.com/wordpress/?cat=5. Подходящ за жив плет - с грижливо управление на кореновата система!

20-годишна горичка от „бягащ“ бамбук може да покрие площ от 0,4 хектара и повече, а туфа „прибран“ бамбук на същата възраст достига от 8 до 16 метра в диаметър - http://www.jmbamboo.com/runnerclumper.htm.

Инвазивният бамбук има много повече положителни черти, отколкото недостатъци. „Бягащата“ коренова система при тези видове води до създаване на горички с по-рядко разположени стволове - идеални за залесяване на ерозиращи и обезлесени терени. Най-вероятно масовото залесяване с инвазивен бамбук на пустеещите, голи терени в световен мащаб ще е разковничето за елиминиране на огромните излишъци от въглероден двуокис в атмосферата, натрупан вследствие на неконтролираното, експоненциално разрастване на непланова, свръхпроизводствена индустрия - http://en.wikipedia.org/wiki/Carbon_dioxide_in_the_Earth%27s_atmosphere.

За разлика от повечето дървесни растителни видове, които увеличават органичната си маса с 3 до 5% на година, бамбукът (тревист вид) складира атмосферния въгледвуокис изключително ефективно, увеличавайки с до 30% годишно биомасата си.

Новопосаденият бамбук се установява трайно за около 3 години, запознати препоръчват разреждането (уползотворяването, жъненето) на ново насаждение да не става преди 9-10 години след засаждането, докато то успее да развие достатъчно мощна коренова система. Натрупаните в добре развита коренова система резерви гарантират пролетното възстановяване на бамбука, даже цялата му надземна част да е била ожъната за материал или измръзнала през някоя рядко сурова зима. Бамбуковите масиви не са напълно ефективни в усвояването на атмосферния въгледвуокис, ако не се разреждат периодично, докладват научни изследвания. Пълното изсичане на бамбукова гора не е препоръчително.

Повечето видове бамбук имат кухи стволове. Съдържанието на силикати в стеблата им придава изключителна якост - близка до и даже конкурираща тази на стоманата - в същото време бамбукът е близо 10 пъти по-лек от желязото, което го прави чудесен материал за какви ли не приложения.

Бамбукът намира изключително широка употреба в човешката дейност. Строителните скелета от бамбукови пръти могат да достигнат десетки метри височина - http://en.wikipedia.org/wiki/Image:BambooConstructionHongKong.jpg. Освен че са много по-леки от железните си аналози, водят до спестяване на скъпите и неекологични стоманени тръби - технологията на железните руди използва въглища и изхвърля огромни количества въгледвуокис в атмосферата. След подходяща обработка (против гниене и дървояди) бамбуковите стебла могат да заменят арматурното желязо в бетонните конструкции - якостта на опън на бамбука дори превъзхожда тази на желязната арматура.

Освен видовете, виреещи в тропика, съществуват голям брой студоустойчиви разновидности бамбук, подходящи за умерен климат. Обикновено ги класифицират според най-ниската температура, която даден вид бамбук може да издържи през зимата (някои видове издържат и под -20ºC). Американците например са картографирали територията си в 8 (от общо 11) климатични зони според най-ниските температури, характерни за тях - http://www.lewisbamboo.com/Bamboo_location_zones.html. Калкулатор за превръщане на градуси по Фаренхайт към градуси по Целзий можете да ползвате тук - http://www.wbuf.noaa.gov/tempfc.htm

Основателен е въпросът - какво средногодишно количество валежи е необходимо, за да вирее бамбукът? Някои автори сочат 400мм годишни валежи като долна граница (необходимия минимум), за да се развива бамбукът добре. Естествено, от особена важност са именно пролетните валежи. Твърди се, че бамбуковите масиви се справят и с твърде жарки и сухи лета.

Залесяването на пустеещите територии (в частност - с бамбук) е успешна превенция (предотвратяване) на най-тежкото последствие от глобалното затопляне - сушите и опустиняването на цели държави. Кореновата система на горите служи като буфер при обилни валежи, предпазва почвите по наклонените терени от отмиване (ерозия), а самата гориста растителност предпазва почвата от изсушаване под влияние на жаркото слънце.

Засаждането на бамбукови гори е чудесно противодействие на масовото обезлесяване в развиващите се страни като България. Твърде високите цени на отоплението, базирано на електричество, централно парно, газ и течно гориво, накара много нашенци да преминат на твърдо гориво - така един отоплителен сезон им струва приблизително колкото една месечна сметка за парно (или ток) през най-студените месеци. Така въздухът в градовете, където концентрацията на домакинства е много висока, се пресища със сажди, въгледвуокис, силно токсичният въглероден монооксид, и други неприятни продукти на горенето на дърва и въглища. Има предложения празните тревисти площи в градовете да се засаждат с бамбук (особено между пътни платна и до тях) - това чувствително ще подобри газовете, които ние и децата ни дишаме.

Уви - човечеството все още живее в желязната епоха - съвременните технологии са основани почти изключително на черни метали (главно желязо и мед) и петролни продукти (горива и пластмаси). В основата на черната металургия се използват огромни количества въглища. Въглеродът от въглищата се свързва химически с кислорода от рудата и се изхвърля в атмосферата като парниковия газ въглероден двуокис - главния виновник за засилващото се глобално затопляне и кризата на климата. Горивата като природен газ и петролните продукти имат най-голям дял в техногенния (продукт на човека) въгледвуокис, но използването на въглища за отопление и в металургията има почти равен дял с тях - http://en.wikipedia.org/wiki/Image:Global_Carbon_Emission_by_Type.png. На тази графика е отчетено само теглото на въглерода от изхвърления в атмосферата въгледвуокис. И докато природният газ и течните петролни горива отделят и доста водни пари при изгарянето им (освен въгледвуокис и токсичния въглероден моноокис - CO), при изгарянето на въглища се отделят предимно въглероден двуокис, CO, серен окис, сажди, пепел и органични радикали - основни съставки на смога над градовете и причинители на киселинните дъждове.

Авторите на документалният филм - „Една неудобна истина“ апелират всяко човешко същество да предприеме мерки за поправяне на вредите, които цивилизацията нанесе на климата и природата. „Засадете дърво!“ е един от десетките апели, които бившият вицепрезидент Ал Гор отправя към съвременния човек. Чудесен избор на дървовидна култура за залесяване е бамбукът - бързоразвиващото се растение-чудо ще компенсира само след няколко години Вашия личен принос към парникови газове в атмосферата.

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Бамбук

Външни връзки: статия на Босилена Мелтева - http://gorichka.bg/index.php?p=10&l=1&id=97,