Енергия

Article on other languages:

Тази статия се отнася за физическата величина. За съветската ракета-носител вижте Енергия (ракета).

Топлинна енергия

Енергията е скаларна физична величина, която характеризира способността на дадена система да променя състоянието на заобикалящата я среда или да извършва работа.

Често се среща опростената дефиниция, че енергията на дадена система е способността ѝ да върши работа. Тази опростена дефиниция е удобна в класическата механика.

Съдържание

Етимология и история

Много историци датират думата енергия около 1599 година, в Средновековието, на старофренски, където е навлязла от латински energia, която от своя страна идва от гръцката дума ενέργεια, означаваща действие, активност, сила в действие.[1]

Думата енергия най-вероятно се появява за първи път в трудовете на Аристотел, но тъй като те са преписвани много пъти и редактирани, не може със сигурност да се установи авторството.

През 1807 г., Томас Йънг е първият, който употребява думата в съвременния ѝ смисъл. Густав Гаспар Кориолис описва кинетичната енергия през 1829 година, а Уилям Ранкайн въвежда понятието потенциална енергия. През следващите години възникват нови понятия за различни форми на енергията - електрическа, химична, топлинна, атомна и тн.

Понятието енергия в различните науки

Химия

В химията, това е енергията, която се свързва с атомите и молекулите и се дефинира като работата, извършена от електрическите сили при преподреждане на електрическите заряди. Ако химическата енергия при дадена химична реакция намалява, това означава, че е предадена на заобикалящата среда (най-често във формата на топлина). Ако химическата енергия се увеличава, това означава, че енергия от заобикалящата среда е превърната в химическа.

Биология

По време на метаболични процеси химичните връзки се разкъсват и свързаните с това промени в енергията се изучават от бионергетиката. Енергия често е съхранена в клетките във формата на химични връзки в молекулите.

Геология и метеорология

Изригването на вулкани, земетресения, урагани, мълнии, всички те могат да се обяснят чрез трансформиране на един вид енергия в друга. Енергията за някой от тези явления идва от слънцето.

Космология и астрономия

Тук могат да се видят едни от най-грандиозните трансформации на един вид енергия в друга (супернова, черна дупка) и еквивалентността на маса и енергия.

Видове енергия

Електрическа енергия

Енергията може да бъде под няколко форми:

Връзка между работа и кинетична енергия

Теоремата за връзката между работата и кинетичната енергия гласи, че ако на дадено тяло действа външна сила F, то работата извършена от тази сила е равна на промяната в кинетичната енергия.

W = \Delta E_k = E_{k2} - E_{k1}\,\!

Ако заместим кинетичната енергия със съответната формула, получаваме:

W = \Delta E_k = \frac{1}{2} mv_2 ^2 - \frac{1}{2} mv_1 ^2 = \frac{1}{2} m (\Delta v^2)             [2]

С други думи, механичната работа, извършена от външна сила F е пропорционална на масата и на квадрата на промяната в скоростта на тялото.

Закон за запазване на енергията

Основна статия: Закон за запазване на енергията

Законът за запазване на енергията гласи:[3]

Пълната енергия на една затворена система е константа по отношение на времето т.е. енергията може да се преобразува от една форма в друга, но не може да бъде създадена или унищожена.

Съотношение между различните единици за енергия

Единица Еквивалент
в Джаул в ерг в Калория в eV
1 Джаул 1 107 0,238846 0,624146·1019
1 ерг 10-7 1 2,38846·10-8 0,624146·1012
1 Международен Джаул 1,00019 1,00019·107 0,238891 0,624332·1019
1 Килограм-сила-метър 9,80665 9,80665·107 2,34227 6,12078·1019
1 Киловатчас 3,60000·106 3,60000·1013 8,5985·105 2,24693·1025
1 л·Атмосфера 101,3278 1,013278·109 24,2017 63,24333·1019
1 Калория 4,1868 4,1868·107 1 2,58287·1019
1 Термохимична калория 4,18400 4,18400·107 0,99933 2,58143·1019
1 Електронволт 1,60219·10-19 1,60219·10-12 3,92677·10-20 1

Вижте също

Източници

  1. ↑ http://www.etymonline.com/index.php?term=energy
  2. ↑ Zitzewitz,Elliott, Haase, Harper, Herzog, Nelson, Nelson, Schuler, Zorn (2005). „Physics: Principles and Problems“. McGraw-Hill Glencoe, The McGraw-Hill Companies, Inc.. ISBN 0-07-845813-7.
  3. ↑ http://www.lightandmatter.com/html_books/2cl/ch01/ch01.html
Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B3%D0%B8%D1%8F“.

This article is from Wikipedia. All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License.