Article on other languages:
- Vel
- جلد
- Janchi_lip'ichi
- Кожа
- Listennad_anvioù_krec'hin_e_brezhoneg
- Pell
- Kůže
- Croen
- Hud
- Haut
- Δέρμα
- Skin
- Haŭto
- Piel
- Nahk
- پوست
- Iho
- Peau
- Pel
- עור
- Koža
- Bőr
- Kulit
- Húð
- Pelle
- 皮膚
- კანი
- 피부
- Cutis
- Lomposo
- Oda
- Āda
- Кожа
- जैवीक_त्वचा
- Kulit
- Huid
- Hud
- Pé_(la)
- Baog
- Balat
- Skóra
- Pele
- Qara
- Piele_(anatomie)
- Шкура
- Peddi
- Skin
- Koža
- Koža
- Kulit
- Hud
- தோல்
- చర్మము
- ผิวหนัง
- Balat_(anatomiya)
- Cilt_(organ)
- Шкіра
- Da
- Арсн
- הויט
- 皮膚
Кожата е изградена от два основни слоя епидермис и дерма. Под дермата е разположен още един вътрешен слой наречен подкожие или хиподерма. Той е изграден главно от мастни клетки и в различните части от тялото е с различна дебелина. При безгръбначните епителният слой образува външен скелет: кутикула (червеи), хитинова покривка (членестоноги), черупка (мекотели) и др. При гръбначните и човека епидермисът е съставен от 2 слоя - герминативен (в него клетките непрекъснато се делят) и рогов (съставен от мъртви клетки). В основата на епидермиса се намират пигментни клетки, съдържащи меланин (придава цвета на кожата).
Съдържание |
Епидермис
Епидермисът е изграден от многослоен вроговяващ епител, който достига най-голяма дебелина в областта на ходилата (около 1,4 mm). Най-дълбокият му слой е образуван от клетки, които непрекъснато се делят. Новите клетки, чиито брой нараства постоянно, избутват старите в по-горните слоеве. В този слой се срещат клетки, които произвеждат тъмния пигмент меланин. Той поглъща вредните ултравиолетови лъчи от слънчевата светлина и така предпазва клетките в по-дълбоките слоеве на кожата. Доказателство за негово действие е фактът, че през лятото при продължително пребиваване на море или планина, количеството на този пигмент се увеличава.
Рогов слой
Най-повърхностния слой на епидермиса е изграден от плътен рогов слой. Клетките му са мъртви, загубили са ядро си, а цитоплазмата им е изцяло заета от рогово вещество. Най-външната част на този слой е подложена на излющване и затова тя непрекъснато се възстановява от по-дълбоките слоеве. Роговият слой осигурява надеждна механична защита от различните вэздействия на заобикалящата среда (болестотворни микроорганизми, химични и физични фактори) както и от загуба на вода.
Дерма
Дермата е изградена предимно от съединителна тъкан.Тя съдържа много колагенни и еластични влакна, които с възрастта значително намаляват. Това води до загуба на еластичността и гладкостта на кожата. Дермата е богато кръвоснабдена, през нея минават около 10 % кръв от общия кръвен поток. Това има голямо значение за терморегулаторната функция на кожата, както и за ролята й като кръвно депо. През нея кръвта минава значително по-бавно отколкото през останалите тъкани и може да достигне да 1 литър. В дермата и епидермиса се съдържат редица нервно окончание, чрез които човешкият организъм непрестанно получава информация за измененията във външната среда. Непосредствено под епидермиса дермата образува изпъквания, наречени папили. Те са най-силно изразени по дланите и пръстите и образуват строго индивидуален рисунък. Тази особеност се използва в съдебната медицина и криминалистиката. В различните части на дермата са разположени потните и мастните клетки, както и припадъците на кожата.
Потни жлези
Потните жлези са разположени по цялото тяло, но най-много има по дланите, ходилата, слабините и подмишниците. Те представляват тръбички, на които единият край е навит на кълбенце, разположен в дермата, а другия излиза на повърхността на кожата. Секретът който отделят – потта, съдържа вода и разтворени в нея соли (NaCl) и други крайни продукти от обмяната – урея и др. Потта има кисела реакция. Потните жлези имат голямо значение за терморегулацията.
Мастни жлези
Мастните жлези имат изходни канали, които се отварят в космената торбичка. Клетките им постепенно се разрушават и отделят мастен секрет, натрупан в тях. Секретът на мастните жлези смазва космите и епидермиса, като по този начин го предпазва от изсушаване и напукване. Разрушените клетки се възобновяват посредством делене на основния клетъчен слой.
Придатъци на кожата
Придатъците на кожата това са космите и ноктите. Те са рогови образувания на епидермиса. Космите покриват цялото тяло с изключение на дланите, ходилата, пръстите и устните. Състоят се от корен, който е разположен в дермата и ствол, който излиза над повърхността на кожата. Коренът на косъма се намира в космена торбичка, където става нарастването и смазването му. Ноктите са рогови образувания, които имат защитна функция. Те покриват най-крайните части на пръстите, където има натрупани голямо количество нервни окончания.
Функции на кожата
Кожата притежава редица важни функции: защитна, сетивна, отделителна, дихателна, терморегулаторна, обменна и др. Тя покрива цялото тяло и го предпазва от микроорганизми, защитава го от вредното влияние на ултравиолетовите лъчи, от загуба на вода и други т.е. изпълнява защитна функция. В нея се намират рецептори за възприемане на външни дразнения, които имат значение за общата сетивност. При хора с увредено зрение тази функция на кожата е силно развита. Отделителната функция е свързана с дейността на потните жлези - чрез потта се отделят крайни продукти от обмяната на веществата. При увреждане на бъбреците тяхната функция от части се допълва от кожата - чрез потта се отделят повече вещества, а при захарен диабет и глюкоза. терморегулаторната функция на кожата се осъществява главно, чрез потоотделяне и изпарение на веществата.
Хигиена на кожата
Непосредствения досег с околната среда, както и непрекъснатото отмиране на горния слой на епидермиса, отделянето на пот и мастен секрет изискват спазване на лична хигиена на кожата. Редовното миене и къпане, чистата и ненаранена кожа са важен фактор за осъществяването на основните й функции. Облеклото също има значение за нормалното функциониране на кожата - то трябва да е по възможност от естествени материали и съобразено с климатичните условия.
Кожата трябва да се предпазва от изгаряне. При изгаряне на значителна част от нея настъпва смърт. Понякога тя е добра среда за развитието на микроорганизми и гъбички. Спазването на личната хигиена разпространението им намалява. Инфекциите с гъбички (микози) се получават при плуване в басейни със замърсени води, използване на общи хавлиени кърпи, дрехи, обувки и др.
Изтъняването на озоновия слой около Земята и озоновите дупки са причина за увеличаване на заболяванията като рак на кожата. Също така излагането на силното действие на слънчевите лъчи повишава риска от развитие на рак на кожата. Закаляването на кожата под действието на естествени фактори като въздуха, слънцето и водата има благоприятно действие върху нейната структура и функция.
