|
Article on other languages:
|
Общината или нейните разновидности (с различни названия) е основната административно-териториална единица. Чрез нея се осъществява местното самоуправление. Всяка община има определени територия, граници, население, наименование и административен център. Общината включва 1 или повече съседни селища, като нейна територия е територията на включените в нея населени места. Общината обикновено носи името на населеното място, което е неин административен център. В съвременна БългарияСъздаването на общините и извършването на промени в тях са уредени чрез Закона за административно-териториалното устройство на Република България, а управлението им – чрез Закона за местното самоуправление и местната администрация. Всяка община трябва да отговаря на следните условия:
Общината е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет. За управлението на всяка община нейните жители (с право на глас) избират пряко общински съвет и кмет на общината. Общинският съвет е съставен от съветници, които са от 11 до 101 на брой в зависимост от големината на общината. Кметът назначава секретар на общината, който организира общинската администрация. В Република България има 264 общини. Столичната община, поради нейната големина, е административно-териториална единица, която има статут и на област. Общините могат да включват относително самостоятелни части: селища (управлявани чрез кметства) и градски райони. Кметство се създава с решение на общинския съвет след допитване до жителите в едно или повече населени места, които трябва да са повече от 250 души. На градски райони са разделени Столичната община и общините на градовете Пловдив и Варна. Други значенияДумата "община" може да се отнася за:
Външни препратки |
This article is from Wikipedia. All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License.