Стрес

Article on other languages:

Стрес в ежедневната реч обозначава състояние на силно нервно напрежение, предизвикано от отрицателно физическо или емоционално въздействие.[1] В областта на психологията, обаче, стресът е по-широко понятие, при което е без значение дали въздействието над човека се възприема от него като приятно (положително) или неприятно (отрицателно). Стресът се определя като неспецифична реакция на тялото на всяко поставено пред него изискване за преустройство или приспособяване, осъществяваща се по стереотипен начин на базата на идентични биохимични промени.[2]

Стресови реакции се наблюдават както у човека, така и при по-низши животни без нервна система и при растения. Стресът не е просто нервно напрежение. Негов конструкт често са интензивни емоционални и дори физиологични преживявания.

Съществува негативен и позитивен стрес:

  • Негативният стрес (дистрес, вреден стрес) включва всички видове дразнители, които могат да бъдат оценени като неприятни, нарушаващи спокойствието и дори живота на човека. Повечето фактори на стреса (стресори) са такива. Предизвикващите дистрес фактори могат да се разделят най-общо в три големи групи:
    • екологична система, обществени бедствия,
    • социално-икономически фактори на стрес,
    • лични инциденти.
  • Положителният стрес може да се провокира от общуване (минало, моментно или предстоящо), от извършване на дейност под натиска на поставен краен срок, от очакване или предприемане на екстремно изживяване и други.

Съществуват и много други фактори, които се появяват твърде внезапно, твърде забележимо и интензивно и с които човек не знае как да се справи.

Стресът не е нещо, което трябва да се избягва: пълната липса на стрес означава смърт. Сам по себе си стресът има защитни функции. Посредством интензивен стрес организмът и психиката на човек реагират на измененията на околната среда, още повече ако те застрашават индивида. В тези ситуации стресовото преживяване мобилизира в максимална степен индивидуалните способности за реакция и преодоляване на промяната.

От гледна точка на времето, за което човек успява да се справи с негативните последствия от стреса, се различават:

  • Ситуативен стрес — след отстраняването на стресогена отпадат нервното и емоционалното напрежение;
  • Хроничен стрес — човек изпитва нервно и емоционално напрежение необичайно продължително време, дори и след прекратяване действието на стресогена, като стресът нараства лавинообразно поради непрестанно изменящата се среда;
  • Посттравматичен стрес — преживяването на нервно и емоционално напрежение не е по време на действие на стресогена а едва след това — обикновено се появява до 24 часа и продължава неопределено дълго време.

Според теорията на Ханс Селие стресовата реакция се означава като общ адаптационен синдром и протича в три фази:

  1. Фаза на тревога — соматичен израз на активацията на защитните сили.
  2. Фаза на съпротива.
  3. Фаза на изтощение — при дълго действие на стресогенния агент.

Източници

  1. ↑ Тълковен речник на българския езек, ИК „Елпис“, София, 1995, ISBN 95455703X
  2. ↑ „Стрес без дистрес“, Ема Манукян, psychology-bg.com
Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%81“.

This article is from Wikipedia. All text is available under the terms of the GNU Free Documentation License.